Вълнуващи рими ме сковаха.
Преобразих се, като демон.
Заспивам, като романтичка.
Думи и изпепелели огнища.
Рисувам те, но не мога да те видя.
Усещам те, като въгленче.
Образ, като пейзажна торта.
Таласъмни песни ме гонят.
Роня листа, като музика.
Един дъх от дъга.
Ръце от разнежени чувства.
Любов по скалата на Рихтер.
Но защо не ти прошепнах по-рано "обичам те".
Сънят те намери.
Очи кристални ме видяха, като трапчинка.
Устните ме заговориха.
Пейка от дърво ме заобича.
А не можах да се скрия от теб.
© Десислава Танева Все права защищены