Гласът на Любовта

13 авг. 2022 г., 12:13

Поэзия

232 1 2

Голотата днес продава, но душата е бижу.

Времената са кафяви. Може би ми се причу,

че остана ни надежда за прииждащия ден,

който силите изцежда и навежда се над мен,

за да каже, че съм странен, и сурово да крещи:

„Излекувай всички рани и пред мъките мълчѝ!

Забравѝ, поете, рими! Намерѝ си нов живот!

Променѝ доброто име! Превърнѝ се в идиот!“.

Как издържам? Не, не зная, но опитвам да държа

за ръчичка към безкрая мила, блага топлина,

от която да раздавам на добрите ви души,

за които се надявам, че ще раждат добрини.

Аз отдавна съм запрашил по самотните земи.

Те са мои, твои – наши. Да обичаш, не боли.

Да обичаш, е велико! Щом помагаш на света,

от сърцето ти ще блика и ще пее Любовта!