Глухарче -II

Едно глухарче ме погледна мило,

Усмихнах му се аз в ответ,

А сетне рече закачливо,

Че бил съм аз голям поет.

„Нима?” се чух да му отвръщам,

учудвайки се гласно аз.

А то - разкошно, мощно, дръзко,

в ръце прибра си своя глас

И заиздигнато на пръсти

(понеже малко съм висок)

В ухото мое то изтърси

за мен най-важния урок.

„При сблъсък с любовта”, ми рече,

„човек превръща се в поет!”

Затуй когато плам, човече,

усетиш в студ или пък в пек,

не се замисляй нито йота,

в пожара пусни се във миг

и нивга ти недей се кротвай,

че инак хубавия лик

ще прогори ти той очите.

И ти, навсякъде, навред

ще си привършиш ти сълзите,

че изтървал си тоз човек -

Разкошен, мил, великолепен -

Диотима се той зове,

А теб, отчаян и отнесен

тя „Ерос” нежно ще зове.

Затуй, когато сетиш нея -

онази, чистата Любов,

веднага хващай я, поете,

и вечно ще си ти готов

да пишеш силно, дръзко, страстно,

да пишеш малко и с тъга

и винаги ще е прекрасна

в поезията Любовта!