Сънувах сън, ужасен и див -
толкова опасен и толкова жив. 
Изпих оцет от бутилка за шампанско,
издухах студена пепел в нечие лице. 
Държах се бясно, диво, хулиганско, 
размахах средни пръсти с нечии ръце.
Ръждясали окови със зъби аз разкъсах,
часове наред блудствах с нечия душа.
Парченца светлина от луната си накъсах,
да не би това да беше моята душа?
Изгасих цигари насред дим и пламък,
утолих жажда със сълзи от нечии очи.
Изглеждах като съжаление, 
сякаш хвърлен камък.
Сълзите гневни бяха от моите очи.
Див, ужасен сън сънувах.
В него нарисувах злоба с пръсти
по небесното платно.
Ритах, блъсках, виках и крещях.
След него цяла нощ будувах,
да заспя не исках, надали пък щях.
Размахал средни пръсти,
аз виках, блъсках и крещях.