За да спечеля любовта ти, на всичко бях готова,
но с времето аз станах рана, душата си отрових..
Разбрах, че който е обичан, е силен и богат,
а този, който търси обич, остава сам и слаб.
Къде ли да я търся голямата любов?
Или пък да оставя и да чакам неин зов?
Че да търсиш до забрава, да чакаш в самота
за голямата любов оставаш без душа!
Може би съвсем случайно, както си вървя,
ще ме срещне тя на пътя, ще ме спре сама..
Или пък може би до мене била е вечно тя,
но нали за нея казват, че сляпа е била!
© Гергана Георгиева Все права защищены
с много обич за теб, Гергана.