28 окт. 2014 г., 23:27

Горчи 

  Поэзия
458 1 3
Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта,
еднаквостта на днеска и на вчера.
Горчи ми старостта след младостта.
В коя лъжа аз сладост да намеря?
Пелин е моят половин живот.
Не свикнах със горчилката обаче.
Не съм роден да бъда вечно скот.
Човек – за мен е главната задача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??