Горчи
Горчи ми от премръзнали очи,
които се надвикват с тишината,
в които битието им личи
и в мащеха превръщат си страната.
Горчи на приказките сладостта,
еднаквостта на днеска и на вчера.
Горчи ми старостта след младостта.
В коя лъжа аз сладост да намеря?
Пелин е моят половин живот.
Не свикнах със горчилката обаче.
Не съм роден да бъда вечно скот.
Човек – за мен е главната задача.
Надеждата, подслажда иден ден.
Превръща го от вяра във горчилка.
Господи, защо си против мен?
За истината – кръст или бесилка.
Лъжата е горчилка за деня.
Не висва тя и разпната не е.
Горчи ми от безкрайната лъжа
в която само пошлостта расте.
Привикнах вече всичко да горчи.
Горчиво си напуснах и страната.
Над съвестта, бесилото виси
и гърчи се разпъната душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
