28 июн. 2011 г., 22:03

Горчи

938 0 3

Горчи, сълзите си роня в чаша пелин,
не искам все да живея със страх,
не искам с теб вина да делим,
само аз съм виновна, отдавна разбрах.

Даже слънчогледите са навели глави,
а аз ги галя нежно с ръцете си грешни,
сама ще разтопя тези ледени стени,
в това ми остана стръкче надежда.

Житата златни, посърнали също,
дали ще ми кажат къде да те намеря,
защо напред отивам, а назад се връщам,
Сърцето ми е мрачно, от самота треперя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...