Гордият човек

19 сент. 2012 г., 15:36

Поэзия » Философская

643 0 2

Гордият човек

разхожда самотата си

из алеите на живота

под дъжда от въпроси.

Говори си с нея

и сам си се смее.

Но обич не проси.

Дори във потопа

самичък си плува.

Сковава си сал

от разбити илюзии.

И вкопчен във него,

пътува, пътува

към своята точка - спасение...

или голгота - вечната муза.

Понякога взима сирени

по пътя

самотата му да излекуват

със песен.

Но те си откъсват

парче от душата му

и той ги оставя

в поредната есен...

А някоя сутрин,

изхвърлен от времето

на най-безлюдния остров.

Ще бъде целунат

от своя милениум -

един апостроф -

беззащитен и крехък

във своята кожа.

Отрицание на болката

във живота му.

Ще го попита безмълвно -

Скъпи, може ли

в сърцето ти

капчица истинска обич

да сложа.