Гордият човек
Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея
и сам си се смее.
Но обич не проси.
Дори във потопа
самичък си плува.
Сковава си сал
от разбити илюзии.
И вкопчен във него,
пътува, пътува
към своята точка - спасение...
или голгота - вечната муза.
Понякога взима сирени
по пътя
самотата му да излекуват
със песен.
Но те си откъсват
парче от душата му
и той ги оставя
в поредната есен...
А някоя сутрин,
изхвърлен от времето
на най-безлюдния остров.
Ще бъде целунат
от своя милениум -
един апостроф -
беззащитен и крехък
във своята кожа.
Отрицание на болката
във живота му.
Ще го попита безмълвно -
Скъпи, може ли
в сърцето ти
капчица истинска обич
да сложа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руска Рулетка Все права защищены
