ГОРЕЩА РАНА
Как да съборя стените, които ме обгръщат,
за да се спася?
Да разтворя криле, които си завързал,
за да полетя?
Как да спра сълзите, за да не станат потоп
и да не съм вече сянка във твоя живот?
Гореща рана ти остана,
която в тялото гори.
И когато друг целувам,
споменът за теб боли...
Толкова любов ти дадох,
но в нощния мрак ти се изгуби.
И с мисълта за тебе само
сърцето бие до полуда...
© Марияна Жекова Все права защищены
Поздрави!