16 мая 2007 г., 10:01

Гостенка

938 0 3
Пусни ме да вляза. Знам, че имаш компания -
самота - много мъжка и мрачна.
Споделил си със нея много скрити страдания
и си я слушал до тебе как плаче.  

Пусни ме да вляза! Позволи, ако можеш,
да разпръсна аромата на мрака.
Ще седна до теб, ще се опитам да споря,
че не нея до днес си очаквал.  

Пусни ме да вляза. Подлудява ме портата,
с петдесет катинара заключена.
Допиваш си глътката. И почти даже борбено
свиваш до синьо юмруците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...