14 июл. 2014 г., 11:08  

Градушка

577 0 1

Разруши се небето
и от него
космически късове лед се посипаха.
Падна мрак.
"По библейски наказва ни Бог" -
си помислихме.

Жалки грешни души!
По презумпция 
да избягат не могат
от градушката
ни дърветата,
ни коли,
нито къщи,
а още по-малко пък хората.

 

Нас

застига ни строгото
наказание
и смъртта

все на прага,

дори и накрая вселенски,

 

там където да кажем
"Обичаме се"

не знаем,

"Все още
не сме си изстинали"

се затрупва от буците

неизреченост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във

 

© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ, 2008 – 2018, БРОЙ 110 ОКТОМВРИ 2018

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...