14 июл. 2014 г., 11:08  

Градушка

574 0 1

Разруши се небето
и от него
космически късове лед се посипаха.
Падна мрак.
"По библейски наказва ни Бог" -
си помислихме.

Жалки грешни души!
По презумпция 
да избягат не могат
от градушката
ни дърветата,
ни коли,
нито къщи,
а още по-малко пък хората.

 

Нас

застига ни строгото
наказание
и смъртта

все на прага,

дори и накрая вселенски,

 

там където да кажем
"Обичаме се"

не знаем,

"Все още
не сме си изстинали"

се затрупва от буците

неизреченост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във

 

© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ, 2008 – 2018, БРОЙ 110 ОКТОМВРИ 2018

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...