Градът не спи
Градът не спи -
горчат му сънищата
и се топят като снежинки в гореща длан,
нощта е пристан на страха...
Човекът се бои -
от себе си, от близките,
от сенките в тъмни багри
и от усмивките измислени...
С любов се раждаш, с любов умираш -
ала къде е тя, когато те боли,
нима след залеза с мнимо щастие
душата ще залъжеш, за да не кърви?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
