Смърт – грешка…

Стигаш края…

Любов – смешка,

не си сигурен дори за Рая!

Пръст – черна…

Носи тъга и самота...

Обгръща те като перелина…

А ти плачеш… Няма я твоята душа!

Сълзи... Тъга… Болка…

Смърт за тялото ти…

Дъжд мокри те, докато падаш…

Искаш да живееш, но уви…

И всичко става така,

защото не си внимавал…

Не си предприел мерки за това,

всичко свято  си предавал…

А какво получаваш? Смърт, нали?

Боли те… Но е късно!

Замисли се… В очите ти личи,

отчаяние… Помисли… и чак тогава го НАПРАВИ!