Поеми под звънци,
Що любов твоя късаха и погреби светци,
Що вяра в теб фалшива извисиха,
Туй, що било непростимо у теб възродиха...
И ти се превърна в дявол клет
И блянът ти любовен нарече "проклет"!
Умри!
Хората тъй говорят по твое име...
Умри,
Хората тъй говорят за твоето плодовито на зло виме!
Хорска същност забравена на веки,
Дори не ще казвам "во веки веков"
Ти се намираш в адски ров!
Дерзай, дерзай!
Със хорските души си играй!
Като с кукла от майка дарена,
Като момиче, тъговно, плачевно, траурно, с облеклото черно!
Но ти майка нямаш!
Ти и нея със себе си заравяш -
По-ниско от тебе, злокобнико, да лежи,
В гроб навсегда, да тъжи
И за тебе отдоле да продължава да греши -
Без майка роден -
Сътворен от червей неземен -
У гробищата той живее...
Да бъде тоз дявол проклет...
© Боян Ламбев Все права защищены