ГРЯХ
Към теб пристъпвам тихо във нощта,
дошла съм тук - сега да ме обичаш.
И всеки стон да удря голата стена,
а полилеят да се люшне от въздишане.
В леглото ти да ме докосват твоите длани,
да ме разтапят... и останала без дъх
от пръстите ти - да изгарям от желания,
събудили искра във тялото ми за пореден път.
А когато утрото по перваза се пробуди,
ще си отида с първите изгарящи лъчи.
И всяка нощ ще се завръщам все по-хубава -
такава, мили, каквато си ме искал ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
