Грях
Невидими отломки
от далечен, закърнял пожар,
се възраждат неспокойно
в жилите - грехът ни стар.
Спускаме пердета,
в паяжина оплитаме лъжи,
плахо пак надничаме... Проклета
болка! Как да я тешим?!
Носим още спомени, излишни
като поносим товар
и изсъхнали сълзи предишни
доизплакваме като оставен дар.
Бавно тръгваш с бяс в гърдите,
с риск нозете ти да отсекат,
с мъка и с любов в очите...
Нека ненавиждат и кълнат!
Но ръката ми не пускай
и не стреляй в моето сърце,
в бяг самотен не препускай!
В огъня ще вляза с теб!
Стъпвам плавно като самодива,
страх пронизва мойте стъпала,
но в сърцето кипва сила -
ти ме водиш и горя!
В грях и в болка, и в омраза,
и в отлъчени съдби,
в най-самотната проказа
ти ме водиш и кънти
в небесата страшна клетва,
в ужас стене всяка клетка!
Но ти ме водиш! И вървим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
