Грях
“Дали сърна, дали жена, на теб обречена...
в тиха болка обич дочута...
грехота е... грехота е да разплачеш кошута...„
Мариники
Колко му е да убиеш пеперуда...
да я смачкаш с длан, пета, със пръсти..
Да я убиеш можеш и със дума -
душата ѝ е толкова нетрайно пъстра.
Можеш с поглед крив или пък дума грапава
крилцата ѝ като със нож да срежеш...
Ще я прегърне в шепите си, после вятърът
и в пепелта ще я положи... много нежно...
Ще бъде сякаш нищо никога не се е случвало...
И сякаш никога не е била...
И ще останат само две следи от сълзи...
На момиче. И твоят грях...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Радовенска Все права защищены
