Грях ли е любовта?
Тази нощ вълшебна и тиха,
сякаш подканя ни тайно за грях,
тази нощ лава и огън в сърцето ми има,
а тялото пламва от нежен екстаз.
В тази нощ ела при мен, там под звездите,
там където се раждат нови мечти,
там където за пръв път ми каза "обичам те",
там където за пръв път с любов ме дари.
И нека тревата бъде наша любовна постеля,
небето ще бъде тъмна завивка, обвита от хлад,
щурците ще ни свирят любовни балади,
светулки ще светят в нощния мрак.
Вятъра нека потайно разнася думи любовни,
тихо шептяни в късния час,
облаци сиви нека закрият небето,
само луната да знае за нашия грях.
Звезди-водопади отгоре нека се леят,
звезден прах нека се сипе над нас,
като с нежен воал луната нека прикрие,
двете тела, изгарящи от огнена страст.
Греховна нека бъде тъмната вечер,
греховни устни нека пият до полуда плътта,
греховни ласки нека пак ме нежно изгарят,
щом страстно обичам, грях ли е, кажи, Любовта!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
