22 дек. 2023 г., 22:52

Гумата 

  Поэзия » Любовная, Философская
345 2 11


Не ме търси в усмивката на цвете.
Не съм мъгла, не съм и дим.
Не съм и в порива на ветровете,
не съм и в залеза любим.
Не съм ни в облаците, нито на земята.
Не зная кой съм, всичко е лъжа.
Изтри ме ти, остана самотата,
на никого и нищо не дължа.
Изсипа Господ щастие и радост,
а после постепенно си ги взе.
Искрица беше светлата ми младост,
но тъмнината я превзе.
Изтри ми спомените, милото ми детство,
чертите на лицето ми изтри.
И шепа прах остави за наследство.
За да останеш вечна ти.


 


 


 


 

   

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??