7 янв. 2011 г., 22:33

Гузен

Поэзия

1.1K 0 3

Гузен си

Ти си гузен. Просто ти личи.
Нищо засега не подозирам.
Много изразително мълчиш,
трудно във очите ти се взирам.

Тези светли, грейнали очи -
в тях звездици вече не намирам -
времето ли взе, та помрачи?
Помълчи. Аз също вече спирам.

Няма нищо страшно да сгрешиш.
Казват, нека хвърли камък тоя,
що без грях е. Нека да простим,
нека да забравим, обич моя.

Няма нищо вечно. Любовта
също идва, после си отива.
Важно е, че нейде по света
нова е за някого и жива.

07.01.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬