Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен.
Усещам пулса как изгаря кожата ти , но ти остана вечно в сънищата ми.
© Десислава Танева Все права защищены