Храм
Храм
В ден слънчев и студен,
упътих се към Храм свещен.
Почти примряла,
пристъпих прага на градина бяла,
където вятърът дори не смее
със свойте ласки да повее
на пъстрите цветя,
покълнали сред таз Нега.
По-нататък, по калдъръма,
пристъпих плахо,
почти на тръни,
че не исках да събудя
ни вятъра замрял,
ни омая на цветята.
Поела дъх от аромата,
на Всевишния от Благодата,
прекрачих тежките врати на Храма -
срещу мен - Свети Мина застана.
(И тук... споменът замира притаен,
във свойто уединение вглъбен...)
Каквото да напиша по-нататък,
ще тегне като камък
на този къс хартия
и неувереното ми перо...
И както винаги във Храм,
към Господ
(тоз път и Свети Мина), взрян
поглед аз упътих
и за здраве на всички
се прекръстих.
--------------------------------------
Прости ни, Боже мили, греховете,
прости ни, че рушим Световете,
които с толкоз Обич и Вещина,
Ти ни дари, за вечни времена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Криси Все права защищены
, Мигле, Пламен, Здравче, Ани, Марияна, Ангел!
