angel-angel (АНИ ИВАНОВА)
36 138
10 нояб. 2009 г., 17:30  

И да боли... 

  Поэзия
1848 0 17

 

Но ти не спирай да обичаш,

каквото да ти струва пак това.

Защото, който се бои да страда,

никога не среща любовта.

 

 

 

 

© АНИ ИВАНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!!... за всичко, което прочетох!
  • Просто прекрасно!
    Просто истина!
    Сърдечни поздравления Ани!!!
  • Харесах!
  • Благодаря, Анахид, нещата наистина са такива, каквито сами си ги направим. А това, което аз правя тук, е да си доставям удоволствие споделяйки и четейки всички вас!
  • Браво! Поздравления, за философията и за изпълнението!
  • Мило дете, което е и половин доктор, това е мъдро решение.
    Знаеш ли, аз не се вземам толкова насериозно. А да анализирам или критикувам другите - не си позволявам. Просто се радвам на нещата, които различните хора създават. Защото това е форум за изяви на Аз-а. За всеки.
    Колкото за мен, аз пиша, снимам, рисувам, за и с удоволствие, просто защото ми харесва да го правя. Понякога споделям с другите, друг път не. Ако ги докосне, чудесно, много се радвам, ако ли не - не настъпва краят на света.
    Животът предлага много болка, за да я търсим насила.
    Нека тук да се усмихваме.

  • Спокойно можете да се скандализирате, Angel. Първо не сам никакво дете, напрактика съм половин доктор вече Освен това не смятам за дързост това да си изкажа мнението свободно (никого не съм обидила)И накрая ще кажа, че според мен е едно да се повлияеш от някой автор, от стилът му,от изказът или нещо подобно, и съвсем друго е да вземеш цялата идея на стиха, заедно с ритъмът и даже някои фрази За да не се превърне в заяждане ще спра до тук.
  • Бих била скандализирана от подобно предложение във всеки друг случай. Но тук едно дете се опитва да дава съвети. А на децата се прощават и дързостта, и неуместните изказвания. Аз пък, съвсем майчински ти пожелавам да прочетеш през целия си живот поне половината от книгите, които са белязали моя.
    А част от чара и великолепието на словото идва и от това, че поражда различни асоциации, допуска сътнасяния с други автори и разработки, докосва хората по сходен начин. Четящите хора знаят, колко често откриват свои трепети и мисли в тези на другите хора. И това е чудесно, защото е път един към друг. Така се разпознаваме и общуваме на един език. Единственото послание, което влагам аз в думите си, е, че болката е цена, която всеки може да си позволи за правото да обича и да бъде обичан.
  • Заспиваш ли, аз май че те събудих,
    прости ми, че дойдох при теб сега.
    Душата ми се стяга до полуда
    в прегръдките на свойта самота.
    Самичък съм, а тъй ми се говори,
    устата ми залепва да мълчи ...
    Не ме пъди, ще си отида скоро,
    аз дойдох тук на бурята с плача.
    Ще седна до главата ти, ей тука
    и ще ти разкажа приказка една,
    в която е положил зла поука
    един мъдрец от стари времена.
    Един разбойник цял живот се скитал
    и нивга не се връщал у дома,
    вместо сърце, под ризата си скрита
    той носел зла и кървава кама.
    Преварвал той замръкнали кервани
    и само денем криел своя нож,
    а ножът му ръжда не хващал,
    човекът като дявола бил лош.
    Но кой знай, един път от умора
    и той на кръстопът заспал.
    Подритвали го бързащите хора
    и никой до главата му не спрял,
    а само малко дрипаво момиче
    челото му покрило с листо.
    Заплакал той за първи път обичан,
    заплакал той, разбойникът, защо ?
    Какво стоплило туй сърце кораво,
    нестоплено в живота никой път !
    Една ръка накарала тогава,
    сълзи от поглед в кърви да текат.
    Една ръка, по-топла от огнище,
    на главореза дала онова,
    което той не би откупил с нищо
    ни с обир скъп, ни с рязана глава.
    Но ти заспа, а тъй ми е студено,
    туй приказно момиче, где е то ?
    То стоплило разбойникът, а мене
    ти никога не стопли тъй, защо?
    Дамян Дамянов

  • Angel, ти направо си пренаписала стихотворението не много успешно, така че ако питаш мен е било напълно излишно. И още нещо, ако е истина, че сега разбираш за това стихотворение на Дамянов, бих ти препоръчала да почетеш малко поезия. Според мен ще ти се отраази добре на писането.
  • "Защото, който се бои да страда,

    никога не среща любовта."

    Колко много истина има в това....




  • Много благодаря на всички ви! Наистина имаше такава песен, пеехме я като деца. А преди малко разбрах, че текстът и е инспириран от стихове на Дамянов. Какво ли не научава човек!
  • Разчувства ме... Много красиво!
  • Имаше такава песен, която започва така.
  • Много истинско...много разчувстващо!
    Хареса ми!
  • Прекрасно е!
  • да!
Предложения
: ??:??