И много мостове... пиеси с начало
Майко,
предскажи им.
Аз съм Алената.
Аз съм... Той.
Преиграна.
Сцена.
Дланно.
Пророчество
на две лета
и седем Бала.
Под скутове
изтриха се
пиесите за Бялата.
Паветата отвън
почукаха с токове по
антрактите.
Остана ми
талантът на аплаузите.
И восъчните кукли.
И мим(г)овете...
Ролите.
Последната ми беше
Безпосочност.
Тишина,
написа ме
Страхливата.
А аз играя.
На Белези. Със Времето.
А То,
очите им във запади
ги крие.
Вретенно, ръце
пресукват я. Празната.
И тя не мълчи.
Но тя и остава.
Онзи крясък.
На вярност.
Онзи Изход.
Илюзия.
Излишен характер.
Знаеш ли -
изходи няма.
Няма и входове.
Има само ръце.
Само въже.
И много мостове с начало.
Те не играят.
Те живеят от себе си в другите.
Той носи чадър от небе.
Тя вали от безтежност.
Във пет разкопчават очите си.
Гримьорните стават
приюти.
Реквизити обличат се с хора.
Маски, лицата си свалят.
Красиви са четните стъпки
на Мим(г)ът.
И тя го обича.
В премигване.
Аврора. Ти си ми...
... аз съм.
Балът е утре.
Осмият.
Безсмислена сцена е танцът.
Нямаме стъпки.
Няма и следване... Саломе.
Има само ръце.
А сцената - аз съм.
Преиграна.
Роля.
Майко, предскажи им.
Аз първата ти бях
Първата. Алена...
И бях Кукловодът.
Бесилки - ръцете ми.
Изходи няма.
Няма и входове
Има само ръце.
Само въже.
И много мостове...
пиеси с начало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
