И нищичко със себе си не взе...
Заби́ тревожно старата камбана,
цветя красяха дървения кръст,
тълпи от хора влизаха във храма.
Прощални думи. Сбогом. Шепа пръст.
Не бе лишен от нищо на земята,
живя човекът горд и в суета,
но без храна остави си душата –
тя върна се, отгдето бе дошла.
Изгуби се сама във пътя вечен
и нищичко със себе си не взе!
Един живот остана тъй далечен,
обгърна я безкрайното небе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
