... и обичам... обичам
Ти ми беше - и си онова, малкото нещо,
което ми стигаше за вчера и днес,
да съм истински много щастлива,
да живея с дъха ти наяве и в унес.
Ти ми беше черешово цъфнало клонче.
Незабравчено утро в небето ми синьо.
Слънчогледова пита на лято ухаещо.
Моето всичко, което обичах, обичам.
А когато без тебе осъмвам, съм капчица,
с която много на дъжд заприличвам.
Щом съм с теб, съм птица - вълшебница.
До забрава летя и обичам... обичам.
Капка топла сълза и ти шепна наздравица
за летящите мигове и за всичкото наше.
Не, не страдам, моя обич и слънчице...
и съм шепа от щастие с твойто обичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
