mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
14 дек. 2008 г., 06:58

И отново разсъмва... 

  Поэзия
837 0 5

След студени мълчания и раняващи думи,

някак времето вярно, че всичко лекува.

И отново проблясват слънца помежду ни,

и отново говорим и даже се чуваме.

 

Може би знак това е - макар и различни,

и макар и горчилки във нас да остават,

че дълбоко във себе си с теб се обичаме,

трудностите дори сякаш че ни сплотяват.

 

Приключение странно - това е животът!

И люлее ни в крайности, като махало.

Ту сме тъжни, безверни, отчаяни даже,

ту изпълнени с вяра за ново начало!

 

Но така да съм, с вяра, приемам охотно!

Не харесвам обратната част на медала.

През студа преминавам, през тъма и през болка,

но на себе си вярна оставам. И цяла!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??