И отново разсъмва...
След студени мълчания и раняващи думи,
някак времето вярно, че всичко лекува.
И отново проблясват слънца помежду ни,
и отново говорим и даже се чуваме.
Може би знак това е - макар и различни,
и макар и горчилки във нас да остават,
че дълбоко във себе си с теб се обичаме,
трудностите дори сякаш че ни сплотяват.
Приключение странно - това е животът!
И люлее ни в крайности, като махало.
Ту сме тъжни, безверни, отчаяни даже,
ту изпълнени с вяра за ново начало!
Но така да съм, с вяра, приемам охотно!
Не харесвам обратната част на медала.
През студа преминавам, през тъма и през болка,
но на себе си вярна оставам. И цяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
