И пак до мен си ти...
Раздялата ми с тебе ме съсипа,
строши се моето крехко сърце...
В сълзи, от болка, цяло се обсипа
и замрачи се моето щастливо лице...
Страданието разля се в мен като река,
забърза се и вля се в океана...
Тогава ти ме хвана отново за ръка,
избави ме от на скръбта капана...
Събра ти всяко късче от сърцето ми,
сглоби го и му вдъхна топлина...
Избърса ти сълзите от лицето ми,
разкри ми нов свят на светлина...
Дари ме ти с приятелство до гроб,
дари ме с нежност и закрила...
На любов, несломима към теб, бях роб,
но ти освободи ме и ми даде сила...
Сега отново до тебе вървя,
но не ръка за ръка!
До теб като приятелка стоя,
завинаги душа до душа...
Не отричам аз, че още те обичам,
не мога да нареждам на сърцето.
Винаги със теб към нови пътища ще тичам,
но с нова, по-светла надежда в сърцето...
- надежда за приятелство истинско... вечно,
че винаги с мен ще си и ти...
надежда за нещо сърдечно и лично,
че приятелство с мен ти сподели...
ПОСВЕТЕНО!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены
