и Рай, и Ад...
Като Рай те желая.
Като Ад ме гориш.
И не сещам земя под нозете си,
щом до мен ти вървиш.
Отведи ме от тази земя...
заведи ме далече,
там някъде...
Уморих се
от всичката
тази тъга,
наболяла
в душата от чакане.
Там, при птиците,
нейде далече,
при високото синьо
на ново небе.
При безкрая
лазурен в сърцето си,
във дълбокото
в теб - най-красивото южно море.
Отведи ме оттатък,
където
само чайките бели летят,
там, където
крилата чертаят
полет нежен
и от обич горят.
Но докоснали вече небето,
те се сливат в мелодия чудна,
пепелта им
- песента на сърцето,
се преражда
в искрата вълшебна.
Със която
денят пак светлее
в утро трепетно
в моите очи,
а във твоите
нощите пали
с най-красивите звездни мечти.
Открадни ме
от нощи безсънни
в сън от ласки
на твоите ръце,
завържи ме
във стон от въздишки...
да съм твоя,
да си мойто небе.
И тогава да литна
с душата си
във пространства
от цветни лъчи.
Във сърцето завързах го вятъра.
Отвържи го
и с мен полети!
.........
Даже дъх не ми стига,
не сещаш ли?
От любов избуяла пламтя.
Твоите устни отново горещи са...
Търся Рая в тях,
а във Ада горя...
МУЗИКА
Като Ад ме гориш.
И не сещам земя под нозете си,
щом до мен ти вървиш.
Отведи ме от тази земя...
заведи ме далече,
там някъде...
Уморих се
от всичката
тази тъга,
наболяла
в душата от чакане.
Там, при птиците,
нейде далече,
при високото синьо
на ново небе.
При безкрая
лазурен в сърцето си,
във дълбокото
в теб - най-красивото южно море.
Отведи ме оттатък,
където
само чайките бели летят,
там, където
крилата чертаят
полет нежен
и от обич горят.
Но докоснали вече небето,
те се сливат в мелодия чудна,
пепелта им
- песента на сърцето,
се преражда
в искрата вълшебна.
Със която
денят пак светлее
в утро трепетно
в моите очи,
а във твоите
нощите пали
с най-красивите звездни мечти.
Открадни ме
от нощи безсънни
в сън от ласки
на твоите ръце,
завържи ме
във стон от въздишки...
да съм твоя,
да си мойто небе.
И тогава да литна
с душата си
във пространства
от цветни лъчи.
Във сърцето завързах го вятъра.
Отвържи го
и с мен полети!
.........
Даже дъх не ми стига,
не сещаш ли?
От любов избуяла пламтя.
Твоите устни отново горещи са...
Търся Рая в тях,
а във Ада горя...
МУЗИКА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
