С мълчание ще те запомня.
И с усмивка.
С очи - търсещи, копнеещи
и живи.
И с усмивка.
Предпазливо към мен как
пристъпваш.
И ме стигаш.
С нежна длан как ме милваш.
И с усмивка.
Наивно навярно ме обикваш.
А е грешно. Някак...
безразсъдно.
На цвете ти приличам. А
бодлите ми? И тях ли ще обичаш?
Не ти е писано да страдаш.
Във теб обикнах красивата усмивка.
Искам така да те запомня.
Макар че с тебе свикнах.
...
Притихнала в статичност,
очаквам да си тръгнеш.
Скоро. Объркан и уплашен.
И без усмивка.
© Полина Все права защищены