Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме
любов
и всичко.
Хаотична симфония въздишки,
спомен за едно щастие,
което вече го няма
и всичко,
което ни трябва е лъч светлина,
глътка въздух
навън от тълпата
и всичко.
© Наталия Георгиева Все права защищены