Не мога да пиша, не мога да ям.

Не мога да спя и да чувствам не знам.

Всичко е мрачно и тъжно, но ти,

ти не забрявай за нашите дни.

Още съм тука и още чета,

старите наши любовни писма,

още живея в моментите с теб,

но в живия свят мен ме няма, няма човек.

И знам, че ще бъда с теб пак едно,

но друго едно и на друго кълбо.

Две сме сега и живота е ням,

бягам от теб като грешник от тамян.

Не мога да гледам в очите ти с плам,

не мога да пипам косите ти с онзи блян,

не мога да пия коктейли безчет,

а само твърд алкохол, без лед.

Мога само да спя, да ме няма. Мога там да живея в свойта измама.

Обръщаш кълбото и усмихваш се пак,

обичаен, уютен кръговрат.

Целуваш желанието и нежно му шепнеш "почакай"

и то мълчаливо и бавно затваря вратата.