Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив,
и плахо си дъхът възпрях
да не би да го с дъх прогоня аз.

Дали съм сън сънувал ил` наяве беше –
не зная! Запленен от красота
стоях и гледах как елмазено трептеше
пред мен в кристално ярка светлина.
Край теб припламваха брилянтните искрици
на хиляди намигащи слънца
и волно плуваха безшумно птици...

А утрото сребристо над водите сини
в просъница с невидима ръка
раздипляше дантели рехави и сиви –
дихания последни на нощта.
И лястовички в ранно утро подранили
се къпеха в студените води,
докосвайки ги нежно със гърди.

На езерото в сребърното огледало
отсрещните смълчани брегове
оглеждаха се бодро свежи замечтано
в омекотени вече цветове.
Браздиха неуморно сребърни къдрици
прохладните и тихи ветрове...

Красив, изящен лебед в таз картина чудна
довършваше декора най–подир,
до лилията снежнобяла – ранобудна,
изпълваше пейзажа в преден план.
Стоях и гледах таз идилия вълшебна
пред мен с очи засенчени със длан
и в миг съзнах, че той приел ти бе ликът...

15. 07. 2013 год.
Куклен