Идва Новата ...
Отива си и тази ...
Идва Новата -
от многото назад ...
Прегръщам си екстаза
ударил се в стена,
оплискан с мъжки сълзи
и алвеоли от тъга ...
Това ми последната донесе.
А на теб?
Не остави ли ти спомен
или драскотинчица поне
в сърцето?
Не? Млада си, нехаеш!
Или е сухоземна любовта ти!
А аз сглобих те в цветен
пъзел от очи, коси и смях,
с аромата ти ухаещ
го полях и тъй вързах го
на възел в един чувал
за под елхата - да намеря
дар донесен от съдбата!
И ще чакам онзи колега
белобрад -
дали ще дойде аз не знам,
макар че от малък
той за мен е свят -
душата си искам
отново да му дам,
по него да ти я изпратя...
Сега дали ще бъдеш там ...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
