Черно и бяло, противоположни светлини,
борбата им вечна, отминали бъднини
квадрати оформиха, идеално плътни
и целите им, прозрачно мътни.

Ритъм еднозначен барабанът поддържа
постоянен, еднакъв „смисъл“ съдържа,
под него фигура се готви за ход,
несигурна в своя праволинеен подход.

Пространството безкрайно е, но тук не е
изградено от фигурите „перфектно“ поле,
затворени в полето от граници субективни,
затворени и помежду си в конструкции противни.

Силует потаен и тъмен тихо плава
сред въздуха. Светлината очертания дава,
ръка, осеяна с предмети, тук диктува,
грозно-красива, фигурите помръдва.

Фигурата бяла на черно и черна на бяло,
преградена от своето телесно одеяло,
ръката я мести, тя ще решава
по диагонал или само направо ще продължава.

Ехтят викове от болка и омраза,
борба за квадратчета е тяхна перифраза.
Барабанът по-силно и бързо отчита,
но къде води, никой не разчита.

Затворени са фигурите в двата цвята,
затворници на кръстове, монети, моди - техни братя.
Плодът е там, недалеч от дъската,
окачен на дърво, в цветовете на дъгата.