Тебе чакам още, тебе чакам, но те няма... И си мисля нощем, сама така ще си остана... Отново тебе чакам и усещам, че почти умирам... Не питай колко плаках и не ме моли да спирам...
Къде изчезна, питам аз? Дори не каза “Сбогом”... Нима за тебе бях игра, игра на „топло и студено”... Не съм достатъчно добра ли, че реши с мен да си играеш... Обичам те, но ти едва ли можеш да го осъзнаеш...
Трябва да съм луда, щом те искам, дори сега, когато нямам и сърце... Луда съм, щом желая да те имам, след като уби го със своите ръце... Трябва да спра да те обичам, но не мога да си го причиня... Умирам, чуваш ли? Умирам... Но само себе си виня...
Вили,с потрес откривам,че твоето уникално стихотворение напълно отговаря на моите чувства за определен мъж!"Не съм достатъчно добра ли,че реши с мен да си играеш.Обичам те,но ти едва ли можеш да го осъзнаеш".Направо съм рабита(в добрия смисъл)от тези думи!.И аз съм писала подобни думи в други мои стихове.Просто нямам думи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.