Играч
Стой, спри, не искам вече да те имам,
ти бе само игра за забавление на скуката в моята душа.
От играчът в тази игра ти се преварна в играчка за тази арена.
Кога реши, че обичам те, не бе ли разбрал, че аз не съм способна на това.
От слабата жена, гаснеща след всяка раздяла,
сега съм огън, възраждащ се от всяка такава.
Стига, спри, не ме гледай с тези неразбиращи очи,
аз не съм тази, която бях преди,
просто сега искам да те заменя,
всяко нещо си има цена,
и жената е жена дори да е сама пред света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Манчева Все права защищены
