Илюзия
Илюзия
Дали ще дойде ден да преболи
и белези ще драскат ли в сърцето,
дали ще има засъхнали сълзи
и ангел ли да чакам от небето?
Дали зъл демон ще ме вземе,
дяволска жена съм, та греша,
ако трябва, нека душата ми отнеме
нека взима - и тялото, и духа.
Дали магия бе или съдба,
дали любов или само влюбване -
нецелунати останахме с вина
и болка, режеща до погубване.
Без нашия свят, без бяла луна,
без допир, но с усещане в съня,
наранени и самотни в нощта,
победихме времето, не успяхме деня.
И с чувства за друг свят родени,
свят от мечти, от любов изграден,
недокоснати стоим разделени
от илюзия, в свят сътворен.
И кървящи, привидно простили,
в нашия свят луна не блести,
любовта в мълчание променили,
убива и оставя следи.
(на Р)
22.01.2007
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Павлова Все права защищены
