Илюзия с крила

26 янв. 2010 г., 10:25

Поэзия » Другая

633 0 2

В кутия от стъкло прибра ме цяла.

Затвори ме с капаче, за да не избягам.

А аз отвътре гледам онемяла, бяла

и мъничките си крила едва протягам.

Как я направи тази клетка огледална,

от погледа си да не мога да се скрия!

Превърна свободата в следа нетрайна

и окова ме без окови, само със магия.

С пръсти нещо в нищото едва дълбая.

И ронят се по дъното безкрай цветчета.

Окъпана в цветове, за нежността мечтая -

как литвам в безбрежието на сините морета.

Спомни си как на рафта в кутията стоя.

Хвани я в длан. До себе си я притисни.

Стъклото ще се счупи и от нея с лекота

ще полетя към теб, а ти веднъж ме целуни.