21 июл. 2011 г., 21:38

Има мигове

976 0 0

Има мигове,
в които се съмнявам,
тъжна съм,
с болка всичко преживявам.
Но си спомням твоите очи,
искрицата, която  в тях блести,
и сякаш чувам
гласа ти, нежно закопнял...
Усмихвам се,
не се страхувам -
имам теб, светът е още цял!

Има мигове,
в които чувствам жажда -
да бъда с теб,
защото ме допълваш...
цялата ставам една надежда -
изпълваш ме,
както само ти можеш...

Има мигове,
в които запламтявам -
тръпнеща и топла...
Доброта и обич
искам да раздавам,
да няма хора тъжни и самотни...
Има мигове,
в които осъзнавам, че имам всичко...
и съм тъй щастлива -
обичана и вдъхновена, жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....