Има мигове,
в които се съмнявам,
тъжна съм,
с болка всичко преживявам.
Но си спомням твоите очи,
искрицата, която  в тях блести,
и сякаш чувам
гласа ти, нежно закопнял...
Усмихвам се,
не се страхувам -
имам теб, светът е още цял!

Има мигове,
в които чувствам жажда -
да бъда с теб,
защото ме допълваш...
цялата ставам една надежда -
изпълваш ме,
както само ти можеш...

Има мигове,
в които запламтявам -
тръпнеща и топла...
Доброта и обич
искам да раздавам,
да няма хора тъжни и самотни...
Има мигове,
в които осъзнавам, че имам всичко...
и съм тъй щастлива -
обичана и вдъхновена, жива!