21 июл. 2011 г., 21:38

Има мигове

973 0 0

Има мигове,
в които се съмнявам,
тъжна съм,
с болка всичко преживявам.
Но си спомням твоите очи,
искрицата, която  в тях блести,
и сякаш чувам
гласа ти, нежно закопнял...
Усмихвам се,
не се страхувам -
имам теб, светът е още цял!

Има мигове,
в които чувствам жажда -
да бъда с теб,
защото ме допълваш...
цялата ставам една надежда -
изпълваш ме,
както само ти можеш...

Има мигове,
в които запламтявам -
тръпнеща и топла...
Доброта и обич
искам да раздавам,
да няма хора тъжни и самотни...
Има мигове,
в които осъзнавам, че имам всичко...
и съм тъй щастлива -
обичана и вдъхновена, жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....