Името на една игра
Стичат се капки
от старата чешма.
Надежда, разделена на хапки
от вчерашна трапеза.
Вчера беше отдавна,
вчера загубих сега
и надеждата, обляна в черно,
горчиво се разпиля...
Оня ден беше лятото,
"Оня ден" зовеше име на игра.
На един изтъркан лист
написах...
думи за някой оптимист
и ги зачеркнах,
защото не можах
да призная пред себе си,
че не мога да вдигна трапезата
и съм изтощена,
заради всичките белези,
от надежди почернени...
И всичкото вчера,
спомени пръскащо,
като счупената чешма...
Поредната игра,
която... както всички гласи
"Няма победени сега
и победители няма!"
А какво остана?...
Щом победата за някои
е да бъдат губещи
в прочетена драма...
Завещах на себе си
вчерашното течащо днес,
което ще се превърне,
може би без белези,
в игра на име "Вчера".
И чешмата отвътре
ще измие надеждата черна.
А на масата останаха
две чаши с вино догоре,
свещи стари догаряха...
Аз чаках времето,
когато с някого
ще си поиграя на "Утре"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Грозданова Все права защищены
