“Не се опитвай да излъжеш себе си,

защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”

(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,

Латина, Италия, 1977)

Внукът

на депутата, обесения,

пише стихове за пеперудите.

Синът

на инженера, случайно неразстреляния,

пише

за обесените, непогребаните,

за забравените, лудите,

измъчените, за излишните...

Обречени завинаги в скръбта,

напразно в мъката се ровим.

Търсим някаква вина.

Отново и отново.

Но...

Единствено във сънищата си!

А някъде далеч, във утрото,

ни чака гневна

съвестта ни...

Иван Бързаков