28 дек. 2014 г., 13:35

Ирония на любовта

1.5K 2 18

Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -

за повече да моля и не смея....

без музика, без тебе и без стих

на тоя свят не мога да живея...

 

Защо се лъгах толкова, защо?

- дори без теб Земята се въртеше

и не едно обично същество

изгубих... Ти защо до мен не беше?

 

Сега си тук, по-жалък и от шут,

очакваш с мен да доживееш края.

Е, влизай - вън е зима, кучи студ.

Засмях се. На какво - и аз не зная!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих, чиято поанта е прошката!
    Възхищавам се на умението ти да обичаш, Кети!
    Удоволствие е такава поезия!
  • Много ми хареса, Кети
  • ЕТО ТОВА СЕ НАРИЧА ПОЕЗИЯ. ПОКЛОН...
  • Мила Кети! Пропуснала съм това ти стихотворение! Толкова е горчиво и искрено, че ме трогна.Обаче краят му е хубав – усмихвай се на лошото,така по–лесно се преживява!
  • Кети,прекрасен стих,изпълнен с мъдрост и дълбоки чувства!Нека новата година ти донесе здраве,късмет,вдъхновение и много трепет в душата ти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...