28 дек. 2014 г., 13:35

Ирония на любовта

1.5K 2 18

Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -

за повече да моля и не смея....

без музика, без тебе и без стих

на тоя свят не мога да живея...

 

Защо се лъгах толкова, защо?

- дори без теб Земята се въртеше

и не едно обично същество

изгубих... Ти защо до мен не беше?

 

Сега си тук, по-жалък и от шут,

очакваш с мен да доживееш края.

Е, влизай - вън е зима, кучи студ.

Засмях се. На какво - и аз не зная!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих, чиято поанта е прошката!
    Възхищавам се на умението ти да обичаш, Кети!
    Удоволствие е такава поезия!
  • Много ми хареса, Кети
  • ЕТО ТОВА СЕ НАРИЧА ПОЕЗИЯ. ПОКЛОН...
  • Мила Кети! Пропуснала съм това ти стихотворение! Толкова е горчиво и искрено, че ме трогна.Обаче краят му е хубав – усмихвай се на лошото,така по–лесно се преживява!
  • Кети,прекрасен стих,изпълнен с мъдрост и дълбоки чувства!Нека новата година ти донесе здраве,късмет,вдъхновение и много трепет в душата ти!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...