Исках да узная
Ще ти липсвам ли, ако сега си тръгна
просто тъй, без думи за сбогуване...
Без сълзи и лигави капризи,
които си говорят всички влюбени?
Ще ме потърсиш ли, ако след мен следата
с усмивка залича, за да не тръгнеш?
И се изгубя в пясъчния вятър,
покрита като мидена черупка.
Ще ме запазиш ли дълбоко във съня си,
раздираща покоя във гърдите.
Или ще ме захвърлиш в някой ъгъл,
обесена на паяк във косите.
Ще ме забравиш ли, тъй както се забравя
болката, когато се родиме!
Сълзи ли виждам? О, недей! За Бога!
Бъзикам се! Оставам! Прегърни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
А иначе стиха ти дори ме натъжи,защото ме докосна, и то много!! Поздрав и прегръдка,Ани!
