И С К А М  Д А  Е  З Л А Т Н А  Е С Е Н

Безлюдно вече е полето,

дърветата са оголели,

оловносиво е небето

и ветрове са пощурели.

Събрала пъстрата си дрешка,

и Есента е отлетяла.

Неискана, но пък без грешка,

при нас пристига зима бяла.

Кога ли зимата през мене

и мойте двери ще разтвори,

от устни дъх ще да отнеме

и с леден ключ ще ги затвори?

А любя аз живота труден,

при него искам да остана!

Сега го виждам все по-чуден,

затуй е Зима нежелана.

Аз искам да е златна есен -

красива, щедра и богата,

и мойта лебедова песен

да бъде още дълго пята.

Искам аз да бъде есен златна,

да бъде здрава, ведра, благодатна!