Tрудно ми е да заспивам -
търся те в съня си
и знам, че можеш да бъдеш само там -
в мечтите ми непокътнати и скрити
от очите на всички,
където прокарваш пръсти в косите ми,
нежно ме докосваш
и ме гледаш с усмивка на уста.
А моите очи зелени
са с две сълзи облени,
за теб копнеят
и тебе търсят.
Да те прегърнат ръцете ми
всичко биха дали.
Да си тук до мен искам,
да ме караш да се смея
и да ме гледаш с онзи прекрасен поглед,
и да ме даряваш с тази удивителна усмивка.
Толкова много те желая!
Копнея за теб от толкова отдавна...
Не искам ти да си отиваш,
искам да те видя пак,
искам ти да си със мене,
да не ме оставяш да си тръгна,
да се потопя в теб,
в цялото ти съвършенство.
Толкова много те искам!
Крещя безмълвно отвътре -
искам да ме чуеш,
да дойдеш и да ме успокоиш.
А ти никога не идваш...
Дори от съня ми се изплъзваш...
Дали ще позная това лице отново?
Дали ще усетя присъствието ти скоро?
Не! Не мога да продължавам така.
Вярвам, че и ти ме искаш -  
не мога да повярвам в друго.
Сигурна съм, че можеш да ме обикнеш,
стига да поискаш.
На всичко съм готова,
само ти да си със мене.
Искам да те имам
за мен и само за мен...