Искаш ли?
ИСКАШ ЛИ...?
Искаш ли да избягаме?... Да изтичаме с вик
към светлото утро щастливи и боси,
и да бъдем свободни, макар и за миг
без предчувствия тъмни, без болни въпроси...
Да лежим на тревата, преплели ръцете,
да повикаме своите дръзки мечти
и заслушани само в гласа на сърцето,
да останем така... докато завали!...
Искаш ли да забравиме пътя за връщане?
Да захвърлиме куфара със предразсъдъци...
Ако утре не можем с теб да се прегръщаме,
за какво са ни всичките пясъчни замъци,
във които живеем със слепи заблуди,
че сме хванали нашия, верния влак,
пълен с хора, които са толкова други...
За какво ни е всичко, ако нямаме бряг?
Да се върнем пак в нашия топъл сезон,
в който място за страх във душите ни няма,
и да слезем от влака на онзи перон,
дето чака ни тя – любовта ни голяма!...
И така да останем със тебе - сами,
пък дори и светът в този миг да се пръсне...
Заедно ще затворим щастливо очи,
докато любовта ни в друг свят не възкръсне!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
