17 сент. 2018 г., 16:59

Искрено и лично 

  Поэзия » Любовная
1662 9 13

 

Пристъпваш неуверен и раздразнен.
В обувката ти камъче е влязло.
Очите ти са безобразно празни –
погледнат ли към мен, оставят язви. 
Измъчено говорене – насила –
накъдря тишината помежду ни.
И загуба безкрайна се разстила
в сърцето ми, застреляно от думите.
Навярно мен и утре ще ме има –
какво са само няколко преструвки?!
Във целия ти свят на пантомима
играя камъчето в твоята обувка.

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??