22 февр. 2012 г., 22:53

Исполинска сган

896 0 0

По своему те бяха добродушни,

почти ратаи.

На Господа кланяха се уж  послушно,

о, земи – едва ли!

 

Привидно те не хулеха и не ругаха,

но от общото крадяха.

Вземаха си тайно, с ръце в джобове не стояха,

но наяве - не посмяха.

 

Бяха исполини все богати, снажни,

обичаха благата.

Перчеха се, правеха се все на важни,

гледка нам позната.

 

Не търгуваха със злато, ни с пари, с бижута,

харчеха душите.

Погубваха животи, играеха си със съдбите - кат с валута,

не бяха жалостиви те самите.

 

За тях нямаше възмездие, ни съд, ни присъда,

народът мълчеше – мъртвешки.

За тях няма да има бесило, ни разстрел пред зида,

ни кой да поправи техните грешки.

 

Мълчеше и Господ, гледаше  тъй безучастен,

не вдигна свойта десница.

Не поправи своята грешка – нали е всевластен,

на сганта не удари плесница.

 

                                                                О’ Донован

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...