Всеки гледа другия, а себе си не.
Всеки го е страх от провал, но всички сме под едно и също небе.
Важни са за теб славата и парите, а любовта в прахта угасва.
Егоисти и лицемери със злобата се срастват.
Справедливост няма, почтеността е непозната.
За провалите си друг упрекваш, но някой ден ще те застигне самотата.
Всеки иска истина в очите, но тя трудно се преглъща.
Когато си искрен и честен, теб в мишена те превръщат.
Казваш им кое не е редно, а те в лицето ти плюят.
Ще дойде ден обаче, в който ще те чуят.
Ден със закъснение, показващ само мрак и тишина.
Защото такива хора гонят всеки за тях негоден и не осъзнават какво е самота.
Ще разбереш, че за пари си се продал,

ще разбереш че и за ден любов никому не си дал.
Празна черупка без чувства и без капка милост.
В сърцето ти – само злоба и гнилост.
А аз ще страдам днес, но утре ще се върна...

по-силна съм от теб и в злодей не ще се превърна.